Кристин & Марин

Слънчицето свети, тревичката зеленее! А на нас страшно ни трябват пирони! Няма ли да ни дадете малко?

— Това, дето зеленее, не е трева — отвърна магазинерът. — Разляла се е боя. А пирони няма. Всяко сандъче ми се води.

— Затова пък как пеят птичките — продължаваше Чебурашка. — Да слушаш, че да се захласнеш! Може пък да намерите някои изостанали? На нас не ни трябват много.

— Де да бяха птички… — въздъхна магазинерът. — Вратата скърца! Няма какво да търся! Нищо излишно нямам!

— Много жалко — каза Чебурашка, — че не скърцат птички. А пък ние строим Дом на приятелството!

— Дом на приятелството ли? — заинтересува се магазинерът. — Е, това вече е друга работа! В такъв случай ще ти дам пирони. От мен да мине, взимай! Само че ще ти дам изкривени пирони. Става ли?

— Става! — зарадва се Чебурашка. — Много благодаря. Само че дайте ми поне и едно изкривено чукче!

— Какво изкривено чукче? — учуди се магазинерът. — Защо ти е?

— Как защо? Да забивам изкривените пирони!